Късодръжков магарешки бодил
Късодръжков магарешки бодил | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Късодръжков магарешки бодил в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Късодръжковият магарешки бодил[1] (Carduus acanthoides), също обикновен магарешки бодил[2] е двугодишно растение от семейство Сложноцветни.[3] Растението произхожда от Европа и Азия и е въведено в много други области, където понякога се смята за инвазивен вид.
Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Обикновеният магарешки бодил може да достига над 2 м височина и да образува плевелни монотипни насаждения. Стъблото и листата са бодливи. Видовото име acanthoides означава „бодлив“ и се отнася до бодливата му зелена част. Растението започва от плоска, основна розетка, от които израства изправеното стъбло с рядко разположени назъбени, бодливи листа. Листата са между 10 и 20 см дълги с ръбове с дялани или пересто разделени. Долната страна на листа е леко влакнеста.[3]
На върха на всеки клон на стъблото има съцветие от една до няколко цветни глави, всяка закръглена, покрита с бодливи листа и носеща много нишковидни, лилави или розови дискови цветчета. Всяка цветна глава е с радиус около 13 – 25 мм.[3]
Растението цъфти през цялото лято и началото на есента. Разпространява се чрез семената си. Всяко растение създава около 1000 семена. След цъфтежа и засаждането на семена умира.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Късодръжковият магарешки бодил произхожда от Франция, Италия и западна Турция; през Русия и Казахстан, чак до Китай. В естествения си ареал растението се среща в открити тревни съобщества и нарушени зони, а в неместни ареали е плевел на едногодишни пасища, крайпътни полета и нарушени зони.[3]
Растението е въведено широко в голяма част от Северна Америка, където понякога се смята за вреден плевел или инвазивен вид. Растението обаче има благотворно въздействие върху местните пчели на континента.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Архивиран от оригинала на 2019-06-15. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ а б в г Exotic Species: Spiny Plumeless Thistle (U.S. National Park Service). www.nps.gov. Retrieved 2016-09-14. (на английски)
- ↑ Russo, Laura и др. Pollinator floral provisioning by a plant invader: quantifying beneficial effects of detrimental species // Diversity and Distributions 22 (1/2). 2016. с. 189–198.
|